Белоградчишки епископ Поликарп

Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи    до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях. Той им заповяда – не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени  с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада  вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
(Деян. 1:1-8)


Христос воскресе! Радвайте се! Мир вам!

Велика радост – Пасха, Възкресение Христово, Празник на празниците и Тържество на търже- ствата. Христос възкръсна от мъртвите и подари живот на човеците. Победи смъртта и тя няма вече власт над тях. Откри Рая, за да влезем всички в него. Христос възкръсна за нас, за да станем чеда Божии. Днес Църквата тържествува, светът се радва под всепобедния и нестихващ   възглас
„Христос воскресе”!

На Възкресение в православните храмове четем различни откъси от Свещеното Писание, един от които е Апостолското четиво по време на Пасхалната света Литургия, взето от книгата Деяния на светите апостоли. Книгата е написана от светия евангелист и проповедник на словото Божие св. Лука. Той пише на своя ученик Теофил: Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие... Неслучайно на Възкресе- ние Христово се чете от тази свещена книга. С нея се дава началото на новия богослужебен кръг на четене на апостолските послания. Именно и затова Възкресното апостолско четиво е началото на книга Деяния на светите апостоли.
Чрез гореспоменатите думи светият апостол Лука насърчава своя ученик Теофил да бъде после- довател на Истината, която е Сам Христос. Насърчава го да не престава да се учи и едновременно с това да наставлява и другите на Словото Божие, за да се разгори то в сърцето на всеки. Този съвет е отправен и към съвременния човек, тръгнал по пътя на духа – да не спира да се учи и да се усъвършенства в духовното, и да предава това знание и на другите около себе си.
Свети Лука пише до Теофил за всичко онова, което Христос извършва до оня ден, в който Той се възнася на небесата. Ние знаем, както ни говори Свещеното Писание, че след Възкресението Си Господ се явява и беседва със своите ученици и апостоли, като им разкрива онова, което трябва да знаят. На 40-ия ден Той се възнася, като им дава заповед да ходят по целия свят, да проповяд- ват наученото и да кръщават вярващите в Христа в името на Отца и Сина и Светия Дух.
 
Светият Дух слезе в деня Петдесетница над апостолите и те тръгнаха да проповядват. Как- то пише свети Лука: …апостолите, които бе из- брал. Не апостолите избраха Христа, а Той из- бра тях: Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и пло- дът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде... (Йоан. 15:16). Това означава, че и ние днес сме избрани от Бога да се радваме на Неговото Възкресение. И както тогава Светият Дух е подкрепял апостолите, така чрез Своята сила ни подкрепя и днес – да бъдем несъкрушими, когато вършим Неговото дело.
Господ ни е избрал, за да Му служим в радост и с радост; избрал ни е да бъдем Негови сино- ве и дъщери. Избрал ни е, както и апостолите, да бъдем проповедници на словото Му и да сеем Неговата радост в света. Което е казано за апостолите – казано е и за нас; което се иска от апостолите – иска се и от нас днес. Това, което е било актуално за всекиго от апостолите, е акту- ално за всекиго от нас.
След като пострада и възкръсна, Христос вле- зе през заключената врата и застана пред уче- ниците Си. Някои вярваха, други – не. Знаем за реакцията на свети апостол Тома. Но тогава Той им даде Своя мир и ги утеши със Своята радост. Този мир и тази радост, завещани на апостолите, наследихме и ние, чрез тях живе- ем и тях сме призвани да предадем на идните поколения.
Но Христос, казва св. Лука на Теофил, пред- стави Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства. Той доказа на апостолите реалността на Своето Възкресение; даде им От- кровение за Своята Божественост. Апостолите видяха и се убедиха! Но и днес Христос изпра- ща доказателства за истинността на Възкресе- нието. Ние обаче виждаме и не се убеждаваме, истината е пред нас, а ние отвръщаме поглед, за да не я забележим. Държим безмерните Му дарове, а все се оплакваме, че ръцете ни са празни. До Своето Възнесение Христос идва при апостолите, за да говори с тях за Царството Божие. Но Той говори и на всекиго от нас, от раждането до смъртта ни.
Много често обаче, даже и да сме избрали да се наричаме християни, в определени ситу- ации заключваме сърцето си за Неговия глас, бягаме и страним от Него, мислим си, че вярата ни ограничава. А за да отворим сърцето си за Него, достатъчно е да усетим Неговата благост, защото казано е: Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава! (Пс. 33:9).
Христос избра Своите апостоли, според ду- мите Му: ...мнозина са звани, а малцина избрани (Мат. 22:14). Един от учениците отстъпи и про- падна в бездната, а другите останаха с Него. Днес Христос призовава и нас в този тържест- вен Пасхален ден да бъдем с Него. Нека не Го предаваме! Нека не очакваме доказателства за Неговото съществуване и Възкресение, а да от- ворим сърцето си и там ще Го видим в цялото Му божествено величие, в безграничността на Неговата благост!
След Своето Възкресение Христос беседва с апостолите за Царството Божие. Нека в Пасхал- ните дни това да е пример за нас – когато се събираме, да не празнословим, а да говорим за Божието, за чистото и святото. Нека не само на Празника на празниците Той да бъде Центъ- рът на нашите мисли и разговори.
...И като се събираше с тях, Той им заповяда – не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обеща- нието на Отца, за което сте слушали от Мене, пише св. Лука на Теофил. Христос знае какво   в този момент е в сърцето на апостолите – че  те все още се страхуват, все още са изтръпнали от ужас да не бъдат нападнати от юдеите, да не бъдат гонени, измъчвани, убити. Те все още не могат да осъзнаят всичко, което се е случи- ло. И кой ли би могъл?! Ако Христос застане днес пред нас и каже: Ето, Аз възкръснах!, ние ще понесем ли това? Нима няма да примрем от страх и недоумение?! Евангелските думи: Той им заповяда...разкриват, че в този момент, сякаш за да извади апостолите от това вцепенение, Христос употребява строгост, за да им пока- же, че те трябва да бъдат твърди и постоянни в следването на пътя, и да бъдат послушни Нему. Затова не бива да се отдалечават от Йерусалим, а да чакат обещания от Отца Утешител, Който ще им бъде изпратен, Духа на истината, Който ще ги научи на всичко, което им е нужно.
Тази блага Христова заповед е и за нас – да    не се отдалечаваме от Йерусалим. За нас това означава да не се отдалечаваме от Църквата Христова, защото чрез живота ни в Църквата на Иисуса Христа ние получаваме обещанието от Отца – Светия Дух, Който ни учи на  всичко онова, което ни е потребно, за да бъде вярата ни чиста и плодоносна. Апостолите чакаха в Йерусалим, а ние чакаме в Храма Господен, който е нашият Йерусалим, та да получим оно- ва, което Бог е обещал.
Спасителят казва: Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. И днес по време на светото Тайнство на Кръщението всеки християнин получава Духа Свети, Който слиза невидимо над него, осенява го и го прави причастен на Божествените тай- ни. Приел Христовата смърт, кръщаващият се става участник и в Неговото Възкресение. Ние ставаме участници в Божието дело. Ето защо    в Пасхалния ден с цялото си същество осъзна- ваме, че с жертвата, която беше принесена за нас – Христос даде Сам Себе Си за греховете на човеците – за нас чрез благодатта Божия, чрез Светия Дух, се отвориха вратите на Небесното Царство, за да станем наследници на неизмен- ните Божии тайни.
И казва още свети апостол Лука: Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете време- ната или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. От тези думи разбираме, че въпреки утвърждаването пред апостолите от Господа за това, което има да се случи, те все още имат друго в сърцето си. Очакват Христовото царство да възтържествува на земята с огън и меч, и Той, като господар, да поведе това малобройно стадо срещу Римската империя и да отърве от робството на тирания- та богоизбрания народ. С отговора Си Господ ги смирява – да прекратят своето мъдруване, свързано със земна власт, величие и временни блага. Призовава ги да вникнат в Божието и ето че когато апостолите получават Светия Дух, те, озарени и вдъхновени от Неговата благодат, разбират, както свидетелстват думите на апос- тол Петър (който произнася и първата христи- янска проповед на Петдесетница), какво е било Христовото послание към тях.
Но ще приемете сила, казва им Христос. Когато силата на Светия Дух ги изпълни, апостолите ще получат мъдрост и премъдрост, пред която няма да устои никоя човешка плът. Разбират, че с радост трябва да изпълнят своето     послушание и да заразяват и другите с Христовата радост. Спасителят им казва, че те ще получат съвършенството на познанието чрез Светия Дух – обещания Утешител, и ще проповядват словото Божие по цялата земя, не само в Йеру- салим, Юдея и Самария, но до край-земя. Те ще бъдат свидетели на Неговите дела, на Неговата саможертва и чрез тяхното слово хората по ця- лата земя ще чуят, ще познаят и ще приемат Спасителя – Господа Иисуса Христа, ще узнаят за Неговото Възкресение, което днес възпяваме.
Нека и ние да вникнем в Деянията на светите апостоли, предадени ни от свети евангелист Лука, да се подвизаваме в духовното и да бъдем наистина последователни в нашия духовен жи- вот. Всеки от нас нека носи кръста си с радост и мир, за да бъдем достойни Божии чеда! И нека с Пасхалната радост и мир, които ни преизпъл- ват в тези празнични дни, покоряваме сърцата на човеците за Бога!