- Категория: Живата история
На 18 август 2021 г. се навършват 1075 години от успението на всебългарския покровител св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. По този повод ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийската епархия, разказва за допира до светия отец по време на своето участие в ежегодния пешеходен поклоннически път „Рилският Чудотворец“. Той се провежда вече за 11-та поредна година, като следва пътя на мощите на св. Йоан от София до Рилския манастир.
Църквата Христова в хилядолетната си история е показвала своята динамична природа. Църквата е път, който води към вечните небесни пространства и дава възможност на вярващия още тук, на земята, да изпита радостта на общението с Всеблагия Бог. Както вярата не е статична, а обратното – целенасочено движение към Бога, така и Църквата в постоянното движение показва на своята общност спасителния път към Господа Иисуса Христа. Това движение най-истински се изживява в светата Литургия, когато в нейното време, в литургическия час, напълно се размиват границите на сегашното материално пространство и в него проникват лъчите на Божията вечност. Движение, в което събранието на вярващите преодолява веществения, земен свят и се устремява към вечното.
- Категория: Православно изкуство
Андрей Касабов
Според литургичната практика входният припев „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“ се изпълнява два пъти в годишния богослужебен кръг, по време на литургии, извършвани в дни на поклонение към честния и животворящ Кръст Господен. Един път на 14 септември, когато Православната църква чества Въздвижение на св. Кръст Господен, и втори път, от XII в. насам, на Кръстопоклонна неделя. Този входен припев заменя Трисветата песен, която е съставена от две части. Първата част е акламация: „Свят (е) Бог, свят (и) силен, свят (и) безсмъртен!“. Втората част е молитва: „Помилуй нас“. На църковнославянски език Трисветата песен е в звателен падеж: „Святый Боже, святый Крепкий, святый Безсмертный, помилуй нас”. Славяните са я превели така, най-вероятно изхождайки от тринитарното значение, което са ѝ придали по-късно византийците. Този химн произхожда от библейския санктус „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3). Монах Иов (VI в.) твърди, че: „Песента е съставена от химна на херувимите и от Пс. 41 на Псалтира. В псалома се пее: „Бог силний, живий“ (Пс. 41:3). Думата „живий“ е заменена с равнозначната „безсмъртний“, а „силний“ е запазена. Така е изтъкана свещената песен“. Трисветата песен, или „Святый Боже“, е била въведена в богослужебна употреба през първата половина на V в. при св. Прокъл Цариградски (434 – 446) като припев на литийния антифон. По същата литургична структура е съставен и входния припев „Кресту Твоему“, както и „Елицы во Христа“, но с друго съдържание и смисъл.
- Категория: Човекът и Църквата
Интервю на Пламен Михайлов с иконом Стефан Стайков
Отец Стефан, от младини ли искахте да следвате пътя на свещенството?
Не, израсъл съм в доста светска среда, тогава атеистичната държава бе в силата си. Моите родители не бяха религиозни, за разлика от моя дядо и целия ми род. Завършил съм механотехникум и шест години работих в „Кремиковци“. Мой колега от там постъпи преди мен в Духовната академия и от него научих за нея. По това време тя не беше много рекламирана като учебно заведение, за нея имаше много малко информация. А аз търсих реализация в хуманитарната сфера и това предизвикателство бе много интересно за мен. Така на 25 години постъпих в Духовната академия, която завърших през 1990 г. Аз бях в последния випуск на Академията, а ректор по това време беше нинездравстващият Български патриарх Неофит. След нас беше възстановен закритият през 50-те години на миналия век Богословски факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването се оформи моето отношение към Православната църква и желанието ми да стана духовник.
От колко време служите като свещеник и къде?
От 1 април 1995 г. Тогава бях въдворен в храм „Св. св. Кирил и Методий“ в столичния кв. „Красно село“, където и до момента служа. Свещеник съм от 26-годишен, като от 2015 г. съм и предстоятел на храма. Това бе голямо предизвикателство, тъй като храмът бе един от най-изоставените в София. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и на Софийската света митрополия, заедно с моя събрат протойерей Пламен Ангелов, който твърдо застана зад мен, като ми гласува доверие и безрезервна подкрепа, започнахме обновяване на храма и около храмовото пространство. В това начинание получихме всеотдайна помощ от църковното настоятелство и съпричастност от цялата енория. Така успяхме само за година и половина да възродим храма, и той се превърна в чудесен символ на проспериращата ни епархия.
- Категория: Духовникът отговаря
Интервю на Весела Игнатова с протойерей Петър Калчев
Трудно би забелязал малкия храм, сгушен сред промишлени сгради в столичния квартал „Военна рампа“. Приютен в малкото свободно пространство между високите блокове, той ненатрапчиво присъства и само напомня за един друг живот, различен от светския шум и суета. Без претенция за благолепие и устроеност той ласкаво приема и духовно обгрижва търсещите и живеещите искрено с Христовата вяра. Както капчицата, падайки често на едно място, напоява семенцето и то израства, и се превръща в красив цвят, така и вярващите, приели храма за любимо духовно място, редовно го посещават и черпят от своя пастир духовен опит и уверено вървят по пътя на християнското усъвършенстване.
Обединени край своя отец Петър Калчев, те като жива боголюбива енория, с искрената си вяра в Христа, с неугасваща ревност по Бога, в мир и разбирателство, преживяват трудностите на съвременния живот и вървят по пътя, окрилени с надеждата за вечен блажен живот.
Всеки празничен ден в храма ги посреща отеца. Така го наричат всички, които са го приели за свой духовен наставник. Той е винаги там, когато го потърсят, и винаги отговаря на телефонните им питания, освен ако не извършва богослужба. Скромен, тих и винаги усмихнат, с приятен глас, той с търпение ги утешава и учи какво и как да направят, за да бъдат в мир с човеците и Бога. Никога не нагрубява и не укорява, но в открития му поглед виждаш неодобрението му и ясно разбираш вярната посока на духовния ориентир. Не обича да говори за себе си, но винаги споделя своя опит, когато преценява, че ще бъде полезен. Той е от онези свещеници, които, приели ръкоположението в зряла възраст, ясно съзнават към какво пристъпват и каква е тяхната духовна мисия в света.
- Категория: Празнично слово
Архимандрит Василий, протосингел на Софийската света митрополия
Днес, когато се извършва св. Кръщение, на гърдите на новокръстения се поставя кръст, символ на това, че човекът е вече пълноправен член на Църквата Хрис- това. От този момент започва онова пътуване на кръстоносенето към Божието царство. За съвременния човек кръстът е символ на християнството, но дали познава кръста и свързва ли го със спасителното дело на Богочовека Христос?
Ето какво е кръстът.
В древността, във времето на грубо езичество, кръстът бил предмет на всеобщ ужас и отвращение. Бил оръдие за позорно смъртно наказание – на кръст обикновено разпъвали тежките престъпници и робите. Това смъртно наказание се смятало за най-тежкото. „Проклет да е пред Бога всеки обесен на дърво“ (Втор. 21:32), гласял старозаветният закон относно разпнатите на кръст. Така било до времето, когато кръстът послужил като оръдие на страданията и смъртта на Спасителя на света. Със Своята кръстна смърт Божественият Изкупител придобил за човека мир и оправдание, животворни дарове и общение със Св. Дух. На кръста се извършило спасението на човека. И ето, предишното оръдие на позорно смъртно наказание, предмет на отвращение и ужас, за християнина се превърнало в обект на най-дълбоко благоговение и почитание, бидейки оръдие на спасението на цялото човечество. Точно затова св. ап. Павел осмисля Христовия кръст като висшата слава и похвала за християнина: „а на мен – казва той – да не ми дава Господ да се хваля освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14).
- Категория: Бъдете като децата
Представяме на нашите читатели сценарий на драматизация за Рождество Богородично, подготвен от д-р Надежда Панайотова, катедра „Сценична реч“ в НАТФИЗ, по текст на монахиня Ирина от Самоковския манастир “Покров Богородичен”. Сцената може да бъде разучавана в неделни училища, както и в часове по Религия от началните класове.
Разказвач: Св. Йоаким и св. Анна са от потомството на Давид, от което, по Божие обещание, трябва да дойде на света Единородният Божи Син.
Йоаким и Анна са на сцената. Стоят умислени.
Йоаким: Анна, недей да скърбиш. Трябва да вярваме на Божиите обещания.
Анна: Йоаким, аз вярвам, но вече не сме млади, напреднахме във възрастта.
Влиза възрастна жена с бастун. Йоаким и Анна я посрещат.
Леля Витана: Идвам да ви благодаря, добри хора. Пари още не съм събрала, но поне да ви върна част от брашното и зехтина.
Анна: Лельо Витана, нали ти казахме с Йоаким нищо да не ни връщаш, ние и така те обичаме!