• Бр. 3/2021 - „Христос се ражда - славете Го!“

  • Бр. 2/2021 – С този знак ще побеждаваш!

  • Бр. 1/2021 – Радостта от Възкресението

Spisanie

YouTube канал fb

9 0 НАЧАЛНА rПредставяме на нашите читатели сценарий на драматизация за Рождество Богородично, подготвен от д-р Надежда Панайотова, катедра „Сценична реч“ в НАТФИЗ, по текст на монахиня Ирина от Самоковския манастир “Покров Богородичен”. Сцената може да бъде разучавана в неделни училища, както и в часове по Религия от началните класове.

Разказвач: Св. Йоаким и св. Анна са от потомството на Давид, от което, по Божие обещание, трябва да дойде на света Единородният Божи Син.

Йоаким и Анна са на сцената. Стоят умислени.

Йоаким: Анна, недей да скърбиш. Трябва да вярваме на Божиите обещания.

Анна: Йоаким, аз вярвам, но вече не сме млади, напреднахме във възрастта.

Влиза възрастна жена с бастун. Йоаким и Анна я посрещат.

Леля Витана: Идвам да ви благодаря, добри хора. Пари още не съм събрала, но поне да ви върна част от брашното и зехтина.

Анна: Лельо Витана, нали ти казахме с Йоаким нищо да не ни връщаш, ние и така те обичаме!

Леля Витана: Е… тъй е, Анна, но нали пак всичко ще се свърши, а после? Няма при кого да отида – не ми е удобно вече. Толкова пъти ми помагате, без да ви се отплащам.

Йоаким излиза и се връща бързо.

Йоаким: Ето, Анна, омеси тази погача и сготви супа с месо. Вземи да си похапнеш, заповядай.

Леля Витана: Господ да ви даде утеха! Зная как скърбите за чедо, но аз… като ги имам десет – къде са? Ей на! Вие се грижите за мен. Дано Бог да ви върне за доброто, което ми правите.

Анна: Благодарим ти, лельо Витана! 

Леля Витана: Аз ви благодаря, деца мои! А сега ще тръгвам, довиждане!

Леля Витана излиза.

Анна: Милата, тя едва сега тъгува – чак на старини. Десет деца е родила, как ли им се е радвала?! А ние? Скърбим цял живот. Колко години очакваме рожба… И все пак още се надяваме. Мъчно ми е, Йоаким, тежко ми е. Децата са Божие благословение. Единствено вярата ме крепи.

Йоаким: За Бога няма нищо невъзможно. Ето, на Сарра и Авраам на сто години Бог им дал дете. 

Анна: Да, но ние не сме Авраам – бащата на вярата, нито Сарра – майката на много народи.

Йоаким: Ние сме негов род. Обещанията от Бога на Авраама са и наши. И днес ще отида в храма, и ще Му се моля, и всеки ден ще отивам, няма да спра да викам към Него. Той е милостив, ще погледне на неволята ни. Няма да ни остави в скръб.

Анна: Добре, Йоаким, аз пък ще се моля усърдно вкъщи.

Йоаким излиза, а Анна застава на молитва.

Анна: Боже, душата ми тъгува! Моля Те, чуй молбата ми! Цялата природа Те прославя с чеда, дай и мен, както на Сарра даде чедо в старостта. Обещавам, Боже – в дар на Тебе да я принеса.

Разказвач: В този миг пред нея Ангел се яви и душа ѝ с нежни думи утеши:

Ангела: Ще родиш ти дъщеря Пресвята и чрез Нея ще се благославят всички хора на земята. 

Ангелско песнопение, след него влиза Йоаким.

Анна: Йоаким, Йоаким! Бог чу молбата ни! Ако знаеш, никога не бях се молила така. Мислех, че цялото небе ме чува. И… изведнъж Ангел Господен застана пред мен и отговори на молитвата ми:

Ще родиш ти дъщеря Пресвята и чрез Нея

ще се благославят всички хора на земята. 

Йоаким: По кое време ти се яви ангелът?

Анна: Малко след като ти тръгна към храма.

Йоаким: Питам, защото и с мен се случи същото. Бях облян в сълзи. Просто не виждах. Изведнъж нещо проблесна пред очите ми. Видях чудно красив Ангел. Беше с разперени криле, изправен пред олтара. Гледаше право към мен. И знаеш ли какво ми каза? „Йоаким, твоята молитва е чута. Бог те дарява с рожба, която ще послужи за благословение на всички. От Нея ще се роди обещаният Спасител на човечеството.“

Анна: Йоаким! Аз вече Му я обещах! Ще Му я дадем, нали?

Йоаким: Само на Него, Анно, завинаги, само на Него!

Анна: Боже! Нека бъде дар за Тебе – девица, Мария да се казва. Да послужи за спасението на всички ни...

КРАЙ

Фотография: Пламен Михайлов