Интервю на Пламен Михайлов с иконом Стефан Стайков
Отец Стефан, от младини ли искахте да следвате пътя на свещенството?
Не, израсъл съм в доста светска среда, тогава атеистичната държава бе в силата си. Моите родители не бяха религиозни, за разлика от моя дядо и целия ми род. Завършил съм механотехникум и шест години работих в „Кремиковци“. Мой колега от там постъпи преди мен в Духовната академия и от него научих за нея. По това време тя не беше много рекламирана като учебно заведение, за нея имаше много малко информация. А аз търсих реализация в хуманитарната сфера и това предизвикателство бе много интересно за мен. Така на 25 години постъпих в Духовната академия, която завърших през 1990 г. Аз бях в последния випуск на Академията, а ректор по това време беше нинездравстващият Български патриарх Неофит. След нас беше възстановен закритият през 50-те години на миналия век Богословски факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването се оформи моето отношение към Православната църква и желанието ми да стана духовник.
От колко време служите като свещеник и къде?
От 1 април 1995 г. Тогава бях въдворен в храм „Св. св. Кирил и Методий“ в столичния кв. „Красно село“, където и до момента служа. Свещеник съм от 26-годишен, като от 2015 г. съм и предстоятел на храма. Това бе голямо предизвикателство, тъй като храмът бе един от най-изоставените в София. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и на Софийската света митрополия, заедно с моя събрат протойерей Пламен Ангелов, който твърдо застана зад мен, като ми гласува доверие и безрезервна подкрепа, започнахме обновяване на храма и около храмовото пространство. В това начинание получихме всеотдайна помощ от църковното настоятелство и съпричастност от цялата енория. Така успяхме само за година и половина да възродим храма, и той се превърна в чудесен символ на проспериращата ни епархия.
За първия брой на „Епархийски глас“ Весела Игнатова разговаря с доц. д-р Ивайло Найденов за настоящето и перспективите пред богословското образование в България.
Доц. д-р Ивайло Найденов е водещ пре- подавател и изследовател в областта на Свещеното Писание на Стария Завет. След дипломирането си по спе- циалностите теология и немска фи- лология (1990 – 1995 г.) в Софийския университет той става член на акаде- мичната общност на Богословския фа- култет към университета. През 2012 г., след спечелен конкурс, е назначен за доцент по библеистика (Стар Завет) към факултета. Специализира в уни- верситетите в Берн (Швейцария) и Йена (Германия). През 2007 г. защита- ва докторска степен по теология с ди- сертационен труд на тема “Книгата на свети пророк Йона – екзегетико-иса- гогически аспекти“. Гост-лектор в университетите в Берн, Йена, Реген- сбург и Айхщет.
Доц. д-р Найденов e член на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите „Библейски колеги- ум”, на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Ин- ститута „Библия–култура–диалог”. Директор на библиотека „Библика“ при Богословския факултет на Со- фийския университет. Ръководител и участник в множество международни и национални научни проекти. Автор на книги и съставител на сборници, монографии и статии в специализира- ни научни издания.
От 2015 г. е зам.-декан по международ- ната, научноизследователската и про- ектната дейност на Богословския фа- кулет в София, а през 2020 г. е избран за декан на факултета.