Интервю на Весела Игнатова с протойерей Петър Калчев
Трудно би забелязал малкия храм, сгушен сред промишлени сгради в столичния квартал „Военна рампа“. Приютен в малкото свободно пространство между високите блокове, той ненатрапчиво присъства и само напомня за един друг живот, различен от светския шум и суета. Без претенция за благолепие и устроеност той ласкаво приема и духовно обгрижва търсещите и живеещите искрено с Христовата вяра. Както капчицата, падайки често на едно място, напоява семенцето и то израства, и се превръща в красив цвят, така и вярващите, приели храма за любимо духовно място, редовно го посещават и черпят от своя пастир духовен опит и уверено вървят по пътя на християнското усъвършенстване.
Обединени край своя отец Петър Калчев, те като жива боголюбива енория, с искрената си вяра в Христа, с неугасваща ревност по Бога, в мир и разбирателство, преживяват трудностите на съвременния живот и вървят по пътя, окрилени с надеждата за вечен блажен живот.
Всеки празничен ден в храма ги посреща отеца. Така го наричат всички, които са го приели за свой духовен наставник. Той е винаги там, когато го потърсят, и винаги отговаря на телефонните им питания, освен ако не извършва богослужба. Скромен, тих и винаги усмихнат, с приятен глас, той с търпение ги утешава и учи какво и как да направят, за да бъдат в мир с човеците и Бога. Никога не нагрубява и не укорява, но в открития му поглед виждаш неодобрението му и ясно разбираш вярната посока на духовния ориентир. Не обича да говори за себе си, но винаги споделя своя опит, когато преценява, че ще бъде полезен. Той е от онези свещеници, които, приели ръкоположението в зряла възраст, ясно съзнават към какво пристъпват и каква е тяхната духовна мисия в света.
Разговор на Весела Игнатова със ставрофорен иконом Цанко Тотев
Мнозина го познават. Не само защото построи един от най-благолепните храмове в цялата Софийска епархия – „Св. Атанасий“ в село Лозен, а и защото е добър изповедник, ревностен свещенослужител и усърден молитвеник. Изглежда като старец от древен патерик, а усмивката му, която щедро раздава, ти вдъхва спокойствие и сигурност. Заради проповедническия му дух и силните молитви, при него идват вярващи от различни краища на България. Някои го наричат будител на село Лозен, други – вдъхновител, трети, станали свидетели на усилията и вярата му, уважително се обръщат към него с „дедо Цанко“.
Отец Цанко, Вие сте станал свещеник на 50 години и вече 40 години изпълнявате свещеническото си призвание. Как решихте да поемете по пътя на духовното служение?
С годините придобих опит и разбрах кои са важните неща в живота. Възжелах свещенство и с Божия помощ предприех тази стъпка. Имах съзнанието, че недостойно пристъпвам, въпреки че бях на 50 години, не бях сигурен, че имам знанията, които според мен трябва да има човек, който пристъпва към мисията да служи на Бога. Но Той помогна. Само Той може да призове човека!