Андрей Касабов
Според литургичната практика входният припев „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“ се изпълнява два пъти в годишния богослужебен кръг, по време на литургии, извършвани в дни на поклонение към честния и животворящ Кръст Господен. Един път на 14 септември, когато Православната църква чества Въздвижение на св. Кръст Господен, и втори път, от XII в. насам, на Кръстопоклонна неделя. Този входен припев заменя Трисветата песен, която е съставена от две части. Първата част е акламация: „Свят (е) Бог, свят (и) силен, свят (и) безсмъртен!“. Втората част е молитва: „Помилуй нас“. На църковнославянски език Трисветата песен е в звателен падеж: „Святый Боже, святый Крепкий, святый Безсмертный, помилуй нас”. Славяните са я превели така, най-вероятно изхождайки от тринитарното значение, което са ѝ придали по-късно византийците. Този химн произхожда от библейския санктус „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3). Монах Иов (VI в.) твърди, че: „Песента е съставена от химна на херувимите и от Пс. 41 на Псалтира. В псалома се пее: „Бог силний, живий“ (Пс. 41:3). Думата „живий“ е заменена с равнозначната „безсмъртний“, а „силний“ е запазена. Така е изтъкана свещената песен“. Трисветата песен, или „Святый Боже“, е била въведена в богослужебна употреба през първата половина на V в. при св. Прокъл Цариградски (434 – 446) като припев на литийния антифон. По същата литургична структура е съставен и входния припев „Кресту Твоему“, както и „Елицы во Христа“, но с друго съдържание и смисъл.
Колко тържествено и колко красиво е богослужението на Пасха! И какви дълбоки идеи съдържа то! Те в най-го- ляма степен се разкриват в Пасхалния канон. Той е своеобразен синтез на радостта от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, кулминация на цялото утренно богослужение. Вторият тропар от първата му песен е едно прекрасно олицетворение:
Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият: Христос възкръсна, веселие вечно.
По указание на църковния типик (устав) богослужението в Пасхалната нощ започва в 23 ч. с Пасхална полунощ- ница. На тази полунощница се пее канонът Волною морскою. Този канон (от Велика събота) обединява в себе си пе- чалното с радостното, тъгата с тържествеността. С него завършва съботното богослужение и започва пасхалното. Канонът описва състоянието на човечеството, когато една част от него в лицето на старозаветните праведници чества победата на Спасителя над смъртта и ада, и друга част – в лицето на апостолите и учениците Христови, e все още в дълбоко униние и скръб.
Прочетете още: Песнопенията от Пасхалната нощ по време на утренното богослужение