На 18 август 2021 г. се навършват 1075 години от успението на всебългарския покровител св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. По този повод ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийската епархия, разказва за допира до светия отец по време на своето участие в ежегодния пешеходен поклоннически път „Рилският Чудотворец“. Той се провежда вече за 11-та поредна година, като следва пътя на мощите на св. Йоан от София до Рилския манастир.
Църквата Христова в хилядолетната си история е показвала своята динамична природа. Църквата е път, който води към вечните небесни пространства и дава възможност на вярващия още тук, на земята, да изпита радостта на общението с Всеблагия Бог. Както вярата не е статична, а обратното – целенасочено движение към Бога, така и Църквата в постоянното движение показва на своята общност спасителния път към Господа Иисуса Христа. Това движение най-истински се изживява в светата Литургия, когато в нейното време, в литургическия час, напълно се размиват границите на сегашното материално пространство и в него проникват лъчите на Божията вечност. Движение, в което събранието на вярващите преодолява веществения, земен свят и се устремява към вечното.
Ние, християните, винаги искаме да изпитаме чрез усилия тази еклисиологична динамика, трудностите на прехода, който трябва да извървим, за да сме достойни в света. Трябва да понесем чувствената съпротива на земната природа върху нашата същност. Препятствията и изкушенията, сблъсъкът на противоположностите – всичко това, което е реалност за живота в Църквата. Затова идеята „мобилна Църква“ не е чужда за вярващото съзнание. Християнинът живее в забързаното време и не иска да изостава от събитията на вярата си. Неговото желание е да преодолява постоянно тази динамична предопределеност в съборността на Христовата църква. Той е готов да покаже своите физически и духовни усилия, за да се докосне до подвига на вярата и светостта.
Подтикнати от тези размишления за движението в Църквата, а също така и от възможността да се докоснем до църковната история, ние, няколко ентусиасти, пожелахме да извървим пътя на пренасянето на мощите на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец. Навремето нашият народ наричал това духовно пътуване „малък хаджилък“. Всеки православен християнин, който нямал възможностите да посети Йерусалим и да се поклони на Божи гроб, извървявал пътя през рилската пустиня, за да се поклони пред светите мощи на носителя на българската святост – свети Йоан, и да посети неговата обител. Така ставал „малък хаджия“. Радост изпълвала вярващата душа, защото принасяла своя духовен дар пред олтара на духовния покровител на нашия народ, Светеца от Рила.
Помня първите години – онова пламенно начало, когато се събрахме тридесетина човека, които жадувахме да поставим основите, да проправим пътя и да възродим отново традицията. Нито за миг в нас нямаше съмнение и знаехме, че това начинание ще продължи във времето, че то не е мимолетно. Ние вярвахме и чувствахме силата на това събитие. Усещахме всеобземащия блян, който носихме в сърцата си, да извървим този мечтан път. Пътя, който бе отъпкан от древните ни деди, пренесли чудотворните мощи на светия наш отец. Знаехме, че това мистично пътешествие ще се разгърне във времето и ще увлече многото християни. И чудото стана. Преподобният наш отец, Чудотворецът рилски Йоан призова своите чада. Сега вече не сме малко. Сега вече изпитваме онази наслада да вървим със Светеца. Това пътуване, което премахва самотата. То дава възможност да заживееш в постоянната радост на планината, да се наситиш с дивния аромат на Рила, изтъкан от мащерка, смърч и бор, от горски мъх и тъмнозелени пасбища, залят с прохладата на планинската вода. Този аромат ще те преследва после в тъжните есенни дни, в студените зимни вечери. Аромат, който ще усещаш в чая си, и аромат, проникнал в спомените ти.
Сега виждам множеството поклонници, поели по планинската пътека, влезли в ритъма на общата молитва. Виждам издигнатата хоругва с образа на свети Йоан, кръста и неговата иконата, усмихнатите лица на италианеца Марко и приятелката му, дошли в България за похода, на Петер от Германия и на всички приятели, завърнали се от чужбина, за да се влеят в поклонническото пътуване. Радостта на младите хора, загорели от августското слънце, и тази на многото деца, превърнали ходенето в игра.
В моите спомени е първият водосвет на езерото „Бъбрека“, а по-късно – и отслужената първа света Литургия на това благословено място. Цялата величествена гледка от там, която разкрива силата на Твореца. Чувам песнопенията на импровизирания хор от поклонници и нетърпението на цялата група, която очаква светото Причастие. Спомням си светия дискос и положения върху него Божествен Агнец. Частиците на света Богородица и светиите, частиците за нас и за онези, които са си отишли от нас, и ясно осъзнавам, че върху дискоса е цялата вселена заедно с нейния Устроител. Светата Литургия под рилското небе носи в себе си космологично звучене, чувствам в пълнота не само нейната наднебесна, но и вселенската ѝ същност.
После следва причастяването със светите Дарове. Има ли по-удивителна гледка от тази? Над двеста човека пристъпват към светия Потир, за да наситят себе си с Божественото. Поклонниците приемат Тялото и Кръвта Христови и подкрепени от Спасителя, поемат отново по пътя на светостта. Помня четенето на акатиста на преподобния Йоан Рилски и пеенето на неговия тропар от цялата група, как песента ехтеше из рилските гори, а ние чувствахме силата и покрова на светеца.
Дните преминават и виждам завършека на поредния поклоннически път. Вече сме пред вратите на манастира, още миг и ще бъдем в храма. Там е апогеят на това духовно пътешествие, крайната цел – поклонението. Заставаш пред светите мощи на преподобния Чудотворец – свети Йоан. Там си сам, въпреки множеството народ около теб. Сам със светеца, в личната среща на земното с Небесното. Погълнат от Божията благодат, която струи от скъпоценната ракла, ти си потопен в безкрайната любов на Бога и на светеца. Настъпват чудесните мигове на отплатата. Неземна тишина, в която потъваш. Умората и трудностите са забравени. Цялата ти същност се насища с уханието на Вечността, което се разпръсква от светите мощи. Преклонен пред светите даровете и потънал в тайнствения диалог със светия старец, усещаш неговата милувка и подкрепа, виждаш неговата усмивка. Всичко вече е различно. Това е голямата радост, дарът, който си получил за своето старание и вяра. Светът е отстъпил и е дал пространството на обещаното небесно Царство. Твоето сърце бие в нов ритъм, ритъма на Божествените трептения, и ясно си разбрал – друг си. Променен и изпълнен с доброта и любов. Преобразен и смирен, почувствал тази необяснима любов, която те свързва със свети Йоан Рилски. Усетил си мъдростта на светеца и вече знаеш – не си безличен в света, непознат и унизен. Друг си! Ти си Йоанов и ако си Йоанов, то Христов си! Тогава поглеждаш назад и виждаш – пътят във времето е спрял, защото те е довел до безвремието на Вечността.